За тези, които знаят кой е той, Мирча Елиаде няма нужда от представяне. За тези, които не знаят, е най-добре да прочетат нещо от него, в случай, че искат да добият представа. Но за прегледност преди цитатите, ето кратката визитка: Румънец по рождение, преподавател и будител по професия и призвание, автор на множество книги и статии. Не е грешно да го наречем философ, антрополог и структурен изследовател на мистичното, теоретик и практик на живота. Роден е през 1907 в Букурещ, годините 1928-1932 прекарва в Индия, където защитава докторска дисертация върху йога. От 1957 до 1986 завежда катедрата по История на религиите към Чикагския университет. Именно историята на религиите той определя за своя основна дисциплина и отделя особено внимание на легитимирането и обособяването ѝ.
“Символът разкрива някои аспекти на действителността – най-проникновените, които не се боят да влязат в противоборство с всяко друго средство за познание.”
“Образите, символите, митовете не са безотговорни творения на психиката; те задоволяват една потребност и изпълняват определена функция: да разголват най-скритите качества на съществото.”
“Всяко историческо същество носи в себе си голяма част от предисторическото човечество.”
“Не винаги е нужно непременно да се познава митологията, за да се изживеят големите митически теми.”
“Символиката добавя нова стойност и значение на някой предмет или действие, без да накърнява с нищо техните собствени и непосредствени стойности. Символиката прави “отворени” всички предмети или действия, за които се отнася.”
„За архаичната мисъл подобно разделение между „духовното” и „материалното” е безпочвено, понеже те взаимно се допълват.”
„Откриването на безсъзнателното може да се сравни с морските открития в епохата на Ренесанса и с астрономическите открития след изобретяването на телескопа. Всяко от тези открития ни изправя пред светове, чието съществуване не сме подозирали.”
„Психоаналитичната техника поставя началото на нов тип слизане в ада.”
„Истинската среща изисква и диалог.”
„Рано или късно диалогът с „другите” – представителите на традиционните, азиатските и „примитивните” култури – трябва да започне не от емпиричния и утилитарен днешен език (който е способен да постигне само социални, икономически, политически, медицински и пр. реалности), а от културния език, способен да изрази човешките реалности и духовните ценности.”
„Тъй като човекът е хомо символикус и всичките му дейности включват в себе си символиката, религиозните факти също задължително притежават символичен характер. Абсолютно сигурно е, че всеки религиозен акт и всеки културен предмет ни насочват към една метаемпирична реалност.”
„Историята на мистиката не познава прекъсвания.”
„Почти с увереност може да се каже, че поне част от магико-религиозните вярвания на доисторическия период са съхранени в по-късните религиозни концепции и митологии.”
„Феноменологията на транса се подлага на много изменения и деградации, в голямата си част обусловени от неразбиране на чистата природа на екстаза.”
„Дълбинната психология ни е научила, че символът разкрива посланието си и изпълнява функцията си, дори когато значението му е недостъпно за съзнанието.”
Стилът на Мирча Елиаде удържа едновременно както етнографската прецизност, така и смисловия анализ. Със силата на непредубедения разказвач в допълнение той успява да вплете в текстовете си нишки от магическия светоглед на народите, за които говори. Това, което стереотипно бихме разпознали като „свръхестествено и необяснимо” или „шарлатания и измишльотина” (според собствените ни предразсъдъци) изпълва книгите му в съвсем друга форма – тази на първичните потребности на човешкото същество и автентичните му психични умения.
*Посочените цитати са извадени от три книги на Мирча Елиаде:
“Образи и символи” – ИК “Прозорец”
“Мефистофел и Андрогина”; “Шаманизмът и архаичните техники на екстаза” – Издателство “Изток-Запад”
